И настъпиха едни есенни мълчания. Тихо и кротко златната мантия ни покри. Само партниращият й в танца вятър можеше да ни развлича, правейки листата игриви, палави и закачливи.
Такива, каквито бяхме самите ние доскоро.
Замълчахме. Притихнахме. Защото бяхме приказвали много. Цяло лято не спряхме.
Надвиквахме се един през друг. Да не би случайно някой да ни вземе думата. Толкова много искахме да бъдем в играта. Бяхме шумни, бяхме неуморни, бяхме алчни за всеки миг забава. Не усещахме слабост, искахме още и още, сякаш имаше граница на времето.
Online Tax Return
- 5410 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
И изведнъж диджеят спря музиката. Лампите светнаха и настъпи суетенето по тръгването. Всеки нанякъде. Без значение къде. Само да е тихо и спокойно. Ангелски уютно и копринено меко.
Ако до преди златното безмълвие да настъпи нямаше време за мисли, а само за действия, то сега всяка секунда тишина беше наша. Ако преди изгревът беше стартовата ни линия за нови приключения, то сега залезът беше повече от чакан да намали бързото сърцебиене и да прикове очите ни към топлата небесна точка.
Докато погледнем от изток на запад, и денят преминал. Докато завършим училище, и животът наполовина. Докато построим кариерите, и децата започнали техните изток и запад. Докато научим как да се носим в тангото, вече не помним колко пъти сме изгрявали и залязвали. Колко лета сме изтанцували и изпили и колко зима сме изтътрили на раменете си.
Атлазено време. Гладко и меко от едната страна. Стилно и комфортно. Кратък ден и дълга нощ. По-смислени делници и възстановяващи нощи. Време за слънце на пладне и за дъжд на ранина. Време за смирение.
Тишина. Есенна и достолепна. Ще се броим на пролет след бялата дантела.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
