Една обиколка в бяло

Публикуван от в Е Вести Лондон | Дата на публикуване | Последна редакция на | 2763 Прегледа

Една обиколка в бяло
Източник Снимка :

Грациозен, бял и наперен, той се носеше из езерната вода. Нищо не го смущаваше. Нямаше нещо, което да го извади от хармоничното му състояние.

Нито дъждът, нито облаците, нито дори бурният на моменти вятър успяваше да разроши мислите му, които спокойно пригласяха на достойната му осанка.

На пейка в парка беше седнала млада двойка, която не можеше да разреши въпроса за силното его. Караха се, замерваха се с думи.

Не бяха готови още за връзка ли или просто отстъпването е трудна задача, но разговорът не вървеше добре.



Нямаше как да не го видят, това искаше и самият той. Не да се натрапва, но да покаже, че белоснежната му пелерина не е случайна. Тя вдъхновява имащите очи.

По-нататък малко дете пищеше и опитваше да извади на показ демоните на своята майка. Като представител на човешката раса, тя беше на границата да оправдае това. Очакваната реакция на противопоставяне е винаги по-лесна.

Периферно тя успя да зърне бялото. То отмина гордо и продължи напред. Дали одраска нещо?

Шумна и добре напушена младежка компания тровеше въздуха в най-приятната част на парка край езерото. Не се смущаваше от тона си и неадекватните изцепки на дрогираните си мозъци. Бяха единствени на света и владееха временно положението.

Дали защото бялото също владее достатъчно силно сетивата ни, то не трепна, подминавайки групата. Тя обаче се стъписа от полъха. Думите им  се разбъркаха.

Някой спотаено ридаеше зад храста. Намерила усамотение, гимназиална ученичка размиваше сълзи и любовни проблеми по лицето си и не виждаше светлина в живота. Такава несправедливост.

Но очите и в най-голяма тъмница са отворени за онова бяло, което привлича като магнит. Премина и покрай нея. Леко, ефирно, незадължаващо и да, много красиво.

Малко езеро, а колко много емоции покрай него. Шепа вода събираше шепи животи.

Той продължаваше грациозно и необезпокояван от никого. Всички бяха като оковани в собствените си виждания за начин на живот и нямаха време да бъдат ангажирани с нещо друго.

Ще прави обиколка след обиколка, и той имаше свои убеждения. Макар и лебед. Макар и птица. Макар и не човек. Затова беше и в езерото. Имаше своята лебедова мисия.

Писък на дете успя да извади от транса его спорещите. Как само един неистов звук можеше да накара човешките същества да излязат от хамстерската си клетка.

Момичето не беше издържало и беше се нагълтало с някакви хапчета. Пискащото дете, бягащо от майка си, се беше натъкнало на конвулсиращото, почти издъхващо тяло. Докато младежката компания се отрезвяваше от създалата се ситуация, единият от спорещата двойка се обади за помощ.

Линейката вече беше край езерото. Майката беше прегърнала детето. Спорещите се притискаха един в друг. Младежите сякаш виждаха като на филм и техния си живот. Всички бяха видели бялото и всички се молеха. Молеха се един човешки живот да продължи. Вече нямаше значение кой с кого се е карал, кой е обиден или ядосан на света.

Лебедът продължаваше своите обиколки. Имаше защо да е там. Бялото му излъчване правеше чудеса.

Филипина Храброва за БГ Лондон Медия   





Източник : | Снимка :
2019/05/16 последна редакция в 8:10 PM

Подобни публикации


Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки