Пролет, предпоследен ден, последен ден… Лято, първи ден, втори ден…за някои е горещо, за други – прохладно, че дори студено. Това е животът.
Няма нищо постоянно, нищо еднакво, нищо справедливо. Е и? От значение е само, че си жив, че се справяш с всички земни добрини и несправедливости, с летата и зимите, с горещината и студа, с добронамереността и омразата.
Референдуми, избори, правителства, федерации, постове, диспути с постоянни обвинения, политически машинации – те са последни на опашката.
„Понякога на човека просто му трябва топлота
и да разкаже на някого за себе си… понякога! „
Алфонсас Беляускас
Бързо връщане на такси
Бързо връщане на такси, коректност, конфиденциалност, индивидуален подход, без компромиси в качеството на ус
- 981 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Едно момиче се бори за живота си. Тя имаше нужда да разкаже за себе си. Печелила е медали, давала е от себе си, лишавала се е, свивала се е, обърквала се е, продължавала, желаела е. Надяваме се животът да продължи за това дало много на страната момиче. И не само заради това. Защото дори да има лоши, адски моменти в живота, той е дарен да бъде изживян. Така, както всеки от нас е благословен да бъде роден. Всеки заслужава своите шансове, своите заслепения, своите дяволи, ангели, подземия и небеса. Всеки има нужда да бъде разказан…Понякога. Обикновено това са моментите, в които си на предела. Едно момиче стигна предела. Защото най-вероятно благодарение на Ада е подценявала себе си. Сега, дай Боже, загърбвайки го (и всички негови представители), да види живота като трепетна целувка, като миг на възхита, като сърце, копнеещо за топлота.
И няма значение колко си красив, елегантен, дебел, плешив, луничав, нисък, висок, умен, зашеметяващ или незабележим. Всички сме човеци, които приличаме на себе си. Със своите белези, защото имаме история. От мига, в който се родим. Имаме и бъдеще, до мига, в който затворим очи. Някои хора ни обичат. Някои ни харесват. Някои ни мразят. Някои не ни забелязват. И ние сме ОК с това. Постъпваме добре или правим грешки. Извиняваме се, обиждаме, прощаваме, изискваме. Даваме втори, трети шанс. Защото сме хора, не зверове. Защото ни е даден един живот. Не повече. Но с много парченца.
И аз съм едно от всички тези парченца. Обичам живота си. Себе си. Пантофите си. Дома си. Пътищата си. Куфарите си. Огледалото, гребена. Книгите. Обичам и себеподобните си, но не се опитвам да живея живота на друг. Искам да ми е топло, но като е студено, не се отказвам. И понякога искам да разкажа за себе си…
Като онова момиче, което има нужда от топлота. То не парадира със себе си. Други правят театър от това. Игнорирам ги и й пожелавам не медали, а собствен живот без извинения.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон