Точно в този момент Кари си даде сметка, че ако сега, точно в този момент трябваше да избира да потъне в дълбоката бездна на отворилата се пред нея яма в полето, тя щеше да го направи с удоволствие.
Искаше да се свие, да се смали до такава степен, че да не я вижда никой. Искаше да се скрие в земята, много надолу.
Беше готова дори сама да си изрови дупка, но явно мислите й бяха разпознати и тя видя в това своето спасение.
Кари не беше тъжен човек. Тя имаше своите цели, мечти, желания, дълбоки копнежи, които нормално притежаваше всеки на този свят. Имаше своя устрем и съпътстващите го моменти на попадения и несполуки. Винаги си е мислила, че знае накъде върви.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6996 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Трасираше пътеките, слагаше маркировки, опознаваше препятствията. Където трябваше, даваше предимство. Не взимаше завоите с опасна скорост, нито пък вярваше, че това пред нея е само магистрала. Понякога се стесняваше до горски пътечки с много драки около, често влизащи в очите или драскащи кожата. Друг път се отваряха такива платна, че можеше да се надпреварва със самата себе си. Бясно, диво и красиво. Имаше тесни планински пролуки, но й беше предлагано и попътен вятър в морето.
Точно тази Кари, весела, добра и жизнена, се сблъска с бездушието на мрака. Изведнъж тя се отпусна като есенно листо и пое посоката на вятъра. Усещаше, че е нещо различно, но се остави на това чувство. Не беше нейното, но и не искаше да оказва съпротива. Можеше поне за малко да си отдъхне от шума.
Прие формата на есента, заживя в хладината й, усмихна се топло на всички преди отново вятърът да я отпрати в гората. Заешката дупка очакваше своята гостенка. Мъничко, само мъничко да слезе на тъмно да й починат очите и пак ще излезе. Точно така, това беше първата й мисъл. Не искаше да чака друга да се настани.
Дълбоко в сърцето на Майката.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
