Душата ми душа, животът ми живот. Разпънати на кръст, във вечна стихия. Няма спиране. Падане и ставане, и пак по скалите, падане и ставане, и пак по стръмнините.
Къде си, звездичке моя? Да ми светиш, да ми огряваш, да ми вярваш, защото, знаеш ли, ти си моят баща някъде там. Обичам те, звездичке, и винаги ще се нуждая от теб, дори и като остарея. Но знаеш ли, аз си имам уханно цвете долу на земята. Поливам си го, вдишвам от аромата му, радвам му се, защото знам, че земният му път един ден ще премине на небето. Моята майчица е тук, звездичке.
Пазя си я, защото ми е единствена. Въздухът е друг, когато е край мен.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6996 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Знаеш ли, звездичке, не съм толкова добра, колкото ми се иска, но знам, че съм най-доброто от теб и най-доброто от моето цвете. Аз съм вашето неопитомено облаче. Малко бяло женско облаче. Понякога е сиво и пръска дъжд, в някои дни е розово-червено и носи вятъра, но когато е беличко, е почти добро като вас, звездичке моя и цвете мое.
Усещането за жена е като да стъпиш на пръсти и да погледнеш над облаците. Виждаш слънцето. Нищо друго. Жените, докоснали лъчите му, знаят. Нещо като да разпънеш чадъра над себе си, за да полетиш. Нещо като да си сложиш червило, очила и шапка и да размахаш кърпичка след заминаващия влак. Абе нещо като танго с добрия стар Ал Пачино.
„Когато жената стане своя собствен най-добър приятел, животът е по-лесен.“ Даян фон Фюрстенберг се е произнесла вместо мен много по-рано. Погледнете се в огледалото и ще се уверите.
Вирджиния Улф, ти ще бъдеш черешката ми днес. „Като жена аз нямам родина. Като жена, на мен не ми трябва родина. Като жена, целият свят е моя родина.“
И още нещо, за да не се чувстват мъжете пренебрегнати, Реймънд Чандлър също знае. „Тя беше блондинка, заради която свещеник би счупил с ритник стъклопис в църква.“
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон