Нека да е…

Публикуван от в Е Вести Лондон | Дата на публикуване | Последна редакция на | 5378 Прегледа

Нека да е…
Източник Снимка : Google

СУТРИН. Защото не искам да е вечер. Да е светло, да е ранно и свежо. Да ми е трудно да се вдигна от завивките и въпреки това, да стана. Да ми е започващо. Да имам очаквания, но и да има изненади. И защото не ми се ще да е друго точно в този момент.

ИЗГРЕВ. Защото не съм готова още да изпратя деня. Никога не е достатъчно. Да е светлина, да е начало, да е слънчев лъч. Да погледна на изток и да кажа: Добро утро! Как си, Слънце? Да направим една обиколка и днес. Не обещавам, че ще те държа за ръка, да не ме изгориш, но ще следвам орбитата.



СМЕШНО. Защото не искам да ми е тъжно. Мъката е навред. Но смятам да я унищожа, поне днес, хайде и утре, и колкото по-дълго е възможно. Да се смея като за последно. На вицове, на добри диалози, на качествени скечове. Да се надсмивам също. Над грешките си, над непохватността си, над неуменията си. Нека да ме боли корема от смях.

МОРСКО. Нищо различно от него не ми е интересно сега. Да я пясъчно, мокро, с мидички и рапанчета, с водорасли и камъчета. Дори и солената вода, която дразнещо влиза през носа, да заповяда. И нека да е море…

Понякога обаче нека да е

ВЕЧЕР. Да съм някъде в шума на нощния живот, в безкрайните му изкушения и „неизискващите“ тъмни часове. Лятната нощ просто я обичаш, не й се обясняваш. Магична е и митична. Змейова някак. Самодивска. Предлага шоу, което само тя може да направи. Потапяш се в потайностите и светлината е излишна.

ЗАЛЕЗ. „Помъдряла“ с един ден и също толкова пораснала, а може би, повече от помъдряла, бих искала да седна на дървена пейка до самотно дърво и само да гледам на запад. Как слънцето бавно се отдалечава от мен. Няма да ми е компания за цяла една нощ, но пък ще имам звездите и луната. Защото искам вече да е тихо, тъмно и спотаено.

СЪЛЗА. Защото имам нужда да поплача. Не за да се жаля, а да успокоя душата си. Да поплача за тези, които обичам, за децата ми, за болните приятели, от които съм далеч, за здравите приятели, които не са до мен, да се помоля за благословията всички да сме здрави. Хубави неща се случват под небето. Моля се да има за всички. Ще си поплача, ще ми мине, и пак до следващия залез.

Но пък и изгревът не иска разрешение да влезе всяка сутрин в живота ни. Който е буден, е щастливец.

Нека да е лято. Газ.



Филипина Храброва за БГ Медия Лондон



Източник : BG Media London | Снимка : Google
2019/08/22 последна редакция в 1:20 PM

Подобни публикации


Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки